"Радвай се на
малкото, което имаш,
докато глупакът търси нещо повече."
Испанска поговорка
Романтичен уикенд в самотна вила вдън гората, изтръпнала от януарски студ.
Вечер за двама край камината. Съвсем близо до огъня, защото на два метра от него дъхът излиза от устата на купести облачета.
Няма
ток, затова сме на свещи. Няколко малки, пръснати из цялата стая, и една голяма
– ароматна. Ароматът ù хич го няма, но на кой му пука – от скарата се носи
ухание на печена сланинка, примесено с мирис на пушек, който обещава да спи в
косата ми и цяла нощ да ми разказва за лагерни огньове.
Няма
ток, затова сме на радио с батерии. Рок станция, къкрене на боб в гърне и
пращене на горящи дърва – така звучи първичното щастие.
Няма ток,
няма вода, почти никакви удобства. Сякаш сме се върнали сто години назад.
Странното е, че нямаме усещане за нямане. Напротив – когато не сме заобиколени
от излишни вещи, като че ли по-ясно виждаме нещата, които ги има. Маса, две легла, два стола и жив огън.
И ние двамата. И малко откраднато време. Какво повече му трябва на човек...
Зарязали
сме делничните теми долу в града и си говорим наистина. Мисля, че повечето
двойки започват да си омръзват щом спрат да си говорят наистина. А спират да си
говорят, когато решат, че знаят всичко един за друг. Разказали са си всички
истории, задали са си всички въпроси, чули са всички отговори. Какво им остава
освен досадното бъбрене за ежедневности.
Само че
не е точно така. Човек не може да бъде прочетен като книга. Любимият е роман, в който си
едновременно и главен герой, и читател. Докато главният герой проявява
въображение и ентусиазъм, романът е увлекателен, а читателят – доволен. Ако
повествованието стане безинтересно, не бързай да обявяваш книгата за скучна.
Може би просто те мързи да четеш.
Тази
вечер смятам да чета на глас. Бавно, задълбочено, с чувство. За няколко часа
забравям ролята на майка, домакиня, работеща жена, блогър, чатър и на всяка
манджа меродия. Сега съм само Миа: главната героиня в романа на Жо, в който
днес ще се разказва за блаженството.
- Наздраве, мило!
Умилително
малки чашки, пълни с домашна ракия. Не обичам ракия, но от тази пийвам с
удоволствие, защото той я направи. Моят Жо може всичко.
- Наздраве, мила!
Мислех,
че знам кои са елементите на трайния огън: въображение и ентусиазъм. Сега
разбирам, че има и трети елемент: време за двама.
Пламъците
в камината танцуват прегърнати. Поглеждам Жо. Гледа ме.
Гледаме се дълго, тихо, дълбоко. И се виждаме.
Идеалната
събота вечер.
http://rebloggy.com/post/love-christmas-snow-winter-cold-fire-warm-fireplace/67260402588
Последвана
от идеалното неделно утро:
Снегът е скрил всички цветове и светът
е чернобял. Черното стърчи юнашки в
армия от голи дървета. Бялото е повсеместно, тук-там издълбано от следи
на лисици, диви зайци и сърни.
Слънцето
плиска златисти нюанси и събаря снежен прах от високите клони.
Кап-чуците бързо се превръщат в теч-чуци.
Кафе на верандата и още малко откраднато време за двама. Какво повече му трябва на човек...
